На горния рафт попита Arcobaleno!

Arcobaleno съм аз, когато имам време за себе си. Това е моята страст, вдъхновение, олицитворени настроения. Казвам се Геновева и съм лицето зад цветната дъга. Всички бижута са изцяло ръчно изработени и като всяко авторско творение, те не са просто предмети, а част от моята идивидуалност, носят късче душа, което според мен осмисля работата на твореца и й дава живот.

Процесът на работа винаги е приятен, мисля че така трябва и да бъде, за да може резултатът също да носи удоволствие и наслада на бъдещия си притежател. Смея да твърдя, че трудностите в работата ми са рядкост, по-лошото е, че си ги създавам сама и честно казано – не опитвам много да се боря с това. Трудност за мен представлява например индивидуална поръчка, в която не харесвам нещо изначално – пропорции, съчетание на цветове или материи. Мисля, че това до някъде е правилна трудност, но и осъзнавам, че като автор имам своето усещане за красивото, което не винаги може да съвпада с това на останалите, за това пък съм безкрайно щастлива, когато дори индивидуалните поръчки ми се доверяват.

Вдъхновението за мен има много лица, различни и красиви. Откривам го всеки ден с нова премяна – понякога е в усмивката на дъщеря ми, в морето, в пясъка останал в обувките ми, в красиво място или дреха, за която веднага си представям аксесоар. Вдъхновение са милите думи, които ти казват клиентите, погледите им, докато се гледат в огледалото, то е навсякъде, стига да имаш очи да го видиш.

Занимавам се с изработката на бижута вече пет години, като Аrcobaleno за мен се случи някак съвсем естествено – без големи планове и намерения, хоби, което порастна и намери правилното си място в живота ми.

Бижуто за мен е… завършека на една визия. Обичам да нося бижута – не само мои, а изобщо. Изборът ми в покупката на бижута винаги е лесен и рядко е умишлен. Абсолютно ирационално аз не търся бижу за определен тоалет, просто избирам – като видя нещо и разбирам, когато е “моето”, никога не мисля “хм, ами това с какво ще го нося”, по-хубавото е, че всяко такова бижу определено като “мое” не остава просто покупка, а наистина нося с удоволствие.

Друга трудност, която пропуснах да спомена е времето – продължавам да твърдя, че 24 часа не стигат за нищо, особено ако си от хората като мен, които истински обичат да прекарат поне 1/3 от тях в сън. Имам много нови идеи, които искам да сътворя, но времето винаги е дефицит и винаги не ми стига, въпреки че не закъснявам! За базара “На горния рафт” се надявам времето и вдъхновението да са на моя страна, да работят в правилната симбиоза, за да покажа всичко това, което засега е на топло до сърцето ми!